СТАНОВИЩЕ Относно: Процеса по Деинституционализация , касаещ BG051PO001-5.2.12 „Да не изоставяме нито едно дете” – Компонент 2: „Разкриване на социални услуги в общността” по проект „Детство за всички“.

 

 

                       до г-н Бойко Борисов

                                         Министър Председател на Република България

                                            

                копие до:  г-н  Ивайло Калфин

                                                            Министър на труда и социалната политика

 

 

 

                                                                        

 

                                                                  СТАНОВИЩЕ

                  НА ФОНДАЦИЯ „ДВИЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ МАЙКИ“

 

 

Относно: Процеса по Деинституционализация , касаещ BG051PO001-5.2.12 „Да не изоставяме нито едно дете” – Компонент 2: „Разкриване на социални услуги в общността”  по проект „Детство за всички“.

 

 Фондация „Движение на българските майки“ е организация, която от 10 години полага грижи и работи в посока подкрепа на децата, настанени в иснтитуции от всички възрасти в 5 области на Р.България. Организацията ни не е пряк участник в процеса по деинституционализация, но работейки, познавайки и контактувайки с децата и персонала в институциите за деца, наблюдаваме сериозни нередности в този процес. Именно заради този факт, през изминалата година нееднократно сме подавали сигнали до отговорните институции , че процесът не се случва в интерес на децата. Освен това, сме изключително обезпокоени от факта, че именно председателят на ДАЗД, Ева Жечева, не индентифицира проблемите , свързани с този процес. На 20.05. в ефира на БТВ, г-жа Жечева изказа изключително неверни данни и факти за този процес. Всички ангажирани с този процес разпознават проблемите, но категорично не желаят да ги оповестят, защото това би означавало да спре финансирането му, както и показването на грешките , които не са от полза децата, включени в него. Непризанаването и неглижирането на проблемите, свързани с преместването на децата води до задълбочаване на вече институционалния живот на тези деца. Наблюдаваме преместване на деца в изключително кратки срокове, без да се спазват правата им, без да се следват елементарни морални и законови норми, интереса на детето е оставен на заден план. Многобройни са случаите , показани именно от ефира от БТВ.  Целта на вече започналия проект е не просто да се изведат децата на по-добро място, но това да се случи в кратки срокове, на всяка цена, независимо какъв ще е ефекта върху децата. Изначало заложените срокове, капацитет , ресурс и финансова рамка, се оказват зле пресметнати, недообмислени и неподходящи за условията и системата на грижа в България. Наблюдаваме не добре обучен персонал в ЦНСТ, сериозно текучество, лоша грижа, минимално финансиране, слаба подготовка на екипите, липса на коорирднация между изпращашия и приемащия екип децата. Оказва се, че изградените сгради за децата с увреждания са повече от предварително планираните, на места общностите не желаят да приемат такива деца, има много тежки случаи на деца с увреждания и че те просто няма как да живеят в тези нови услуги-ЦНСТ. Следва забавяне на извеждането на децата и оставащите предварително планирани бройки деца във вече построените ЦНСТ, които имат срокове за стартиране на услугата.

Сред сериозните проблеми в процесите на деинституционализацията е практиката на разкриване на „кухи“ услуги (формална услуга, която не гарантира социално включване, а напротив продължава институционалния стереотип на изключване и предоставя неотговарящо на философията на деинституционализацията грижа).

На свое заседание, проведено на 07.11.2014 г. Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“  взе решение за разширяване на целевата група на операция „Да не изоставяме нито едно дете“ с деца и младежи от Домовете за деца, лишени от родителска грижа (ДДЛРГ), включително деца и младежи с увреждания.

Реално държавата иска да затвори 100 вече съществуващи институции, но в същото време отваря 300 нови. С нови хора, неквалифицирани екипи, липса на каквато и да е подготовка на децата, невъзможност децата да изразяват мнение, което пък е в пълен разрез с разбирането „закрила на детето“ и „най-добър интерес на детето“. Започна процес на извеждане на здрави деца в кратки срокове и настаняването им в ЦНСТ, построени за деца с увреждания. Вторите все още са в ДДМУИ и не са на по-добрите за тях места. На лице е процес на повторна институционализация, което се декларира, че е деинституционализация.

На заседание на 27.06.2014 г. Междуведомствената работна група за управление и координация на процеса по деинституционализация на децата е взето решение за промяна на Националната карта на резидентните услуги. Решението е пряко свързано с разширяването на целевата група по проекта, но и с отчетената невъзможност да бъде запълнен капацитетът на изградените нови услуги, особено по отношение на Защитените жилища. Предвидените места в 35-те ЗЖ на територията на 32 общини са за общо 280 потребители, а младежите, които следва да бъдат настанени в тях са значително по-малко – общо 94. В изпълнение на това решение бе сформирана работна група към НЗД, която изготви анализ на актуалната ситуация свързана с насочването на деца и младежи към новите услуги, разкриваните от общините резидентни услуги и възможностите за ефективното им функциониране. В резултат от анализа бяха изведени предложения за промяна в картата.

Актуализацията на картата обхваща:

•       трансформиране на ЗЖ, към които няма насочени потребители или техният брой е недостатъчен за функционирането на услугата в други подходящи резидентни услуги свързани с потребностите на местната общност;

•       определяне на ЦНСТ, към които ще бъдат насочени деца от разширената целева група на проект „Детство за всички“ – деца, настанени в ДДЛРГ съгласно проведена оценка на потребностите на децата и младежите от ДДЛРГ за планиране и подготовка на тяхното преместване.

 

Според актуализираната карта на резидентните услуги, в 123 от планираните ЦНСТ ще бъдат настанени деца и младежи с увреждания от ДДУИ, ДМСГД и ДДЛРГ; в 24 от ЦНСТ ще бъдат настанени деца без увреждания от ДДЛРГ; в ПЖ за деца от ДДЛРГ ще бъдат трансформирани 4 от планираните ЗЖ, а други 13 от тях ще бъдат трансформирани в ЦНСТ за деца без увреждания, като по този начин броят на ЗЖ ще бъде 18.

 

За всичко това се изразходват ужасно много средства и човешки ресурс. Но никой не се замисли дали това е в интерс на децата, никой не пожела да преосмисли процеса и приотитетите. Спешно трябваше да се напълнят вече построените сгради.

В началото на м. януари 2015 г. в резидентните услуги за деца, изградени в рамките на Операция „Да не изоставяме нито едно дете“, са настанени 813: 735 от тях са деца от специализирани институции, които живеят в Центрове за настаняване от семеен тип, а  78 са младежите, които живеят в Защитени жилища.

         В специализираните институции за деца с увреждания в момента  все още са настанени 651 деца и младежи, вместо да бъдат настанени в построените за тях сгради.

         Новоизградените резидентни услуги функционират на територията на 42 общини. В тях са разкрити 67 ЦНСТ за деца с увреждания, 13 ЦНСТ за деца без увреждания, лишени от родителска грижа и 11 ЗЖ, предназначени за младежи с увреждания.

         До средата на годината предстои разкриването на 57 ЦНСТ за деца с увреждания, 24 ЦНСТ за деца без увреждания, 7 ЗЖ за младежи с увреждания и 4 Преходни жилища за деца, които напускат домове за деца, лишени от родителска грижа.

Ето това са цифрите, които трябва да се спазят и именно това се цели-да не остават празни сгради. Именно това доказва и докумнета, показан от г-жа Петрова в ефира на БТВ . За съжаление, именно водещата личност и персонално отговорен за проект „Детство за всички“, г-жа Ева Жечева се опита да прикрие истинското съдържание на този документ, чрез обяснения за използването на специфични термини в него. Човекът, който ръководи ДАЗД е онзи, които се подчинява на зле спуснатите указания, изпълнява ги, неглижира правата на децата, разрешава този процес да продължава , независимо колко вреден е той от самото му стартиране. Но това не би могло да се случи, ако НПО-тата пряко включени в процеса не го допускат. Фактите показват, че този процес е изключително опорочен, някой разрешава той да продължи, от което полза имат само сградите , а не децата. Именно това беше и най-често използваната дума от г-жа Жечева-сгради. Съществува страх в хората, които са по етажите на държ. администрация, на онези в ОЗД, директорите на домовете, децата.......Всеки опълчил се срещу лошо планираното извеждане е оплют, нарочен и изгонен. В същото време децата не могат да се защитят, те просто биват пренасяни от едно място на друго. Не могат да ги защитят и хората, които в момента се грижат за тях, защото биват обвинявани, че пречат на процеса и го бойкотират.

Наличието на единен финансов стандарт за издръжка на резидентните услуги и изискването на ОП РЧР за заплащане на ден на потребител принуждава целевите общини да запълват пълния капацитет на услугата. По този начин, за много кратко време се извършват групови настанявания и не се спазват индивидуалните планове (в случаите, когато въобще ги има) и графици за преместване на децата и младежите. Резултат от всичко това е липсата на какъвто и да е период за адаптиране, кардинална и внезапна промяна за всички (деца/ младежи и персонал), което създава условия за генериране на кризи и невъзможност за предоставяне на качествена грижа. ФАКТ!

Основни проблеми пред проект „Детство за всички“

•       Поставен е знак за равенство между проект и процес (разбирането е, че проектът може да замени процеса).

•       Въпреки че през цялото време говорим за процес, не разбираме същността на това понятие – в различните етапи на този процес е необходимо да бъдат правени пре-оценки и пре-планирания.

 

•       Липсват адекватни законодателни промени и липсва воля от страна на съществуващите системи и институции да се променят заедно с услугите.

 

-        липсва координация между различните проекти и компоненти от операциите (различни правила при договарянето с общините)

-        липсват съпътстващи услуги

-        единен финансов стандарт

-        запълване на свободните места

-        нарушават се важните приоритети за децата

-        услугата не може да отговори на нововъзникнали проблеми в общността

-        съкращава се срокът на подготовка и планиране на преместването и липсва период на адаптация

-        невъзможност за групиране на децата в услугите

-        необходими са модели за предоставяне на грижа в резидентните услуги

-        подкрепа на персонала под формата на специфични обучения на база на конкретни заявки

-        липса на подкрепа за общините за управлението на услугите

-        формално прилагане на мерките за закрила на база възраст

 

От 30 октомври 2014 г. срокът за изпълнение на проекта е удължен с 6 месеца, до юни 2015 г.

 

Тези показатели в съвкупност от поведението и думите на председателя на ДАЗД, както и мълчанието и неангажирането на Председатела на АСП, ни кара да смятаме, че тези отговорни личности не успяват да разпознаят проблемите и те трябва да напуснат ръководените от тях постове, да се оттеглят и  най-вече да прекратят временно процеса на извеждане на децата от домовете. Този процес е вреден и той нарушава правата както на децата, така и на техните семейства.

Оставките на ръководещите ДАЗД и АСП са наложителни, с цел запазване правата на децата и невъзможност за понататъшното им използване за заложници на този проект и процес. Наложително е преосмисляне на истински нужните услуги за децата, а не тези на сградите и отчетността към финансиращия орган. 

 

 

                                                            „Движение на българските майки“

        26.05.2015г.

 

 

 

 

__________________________________________________________________________________________

                                                           http://fdbm.org